Любен Дилов-син: В сравнение със Слави, Атила е будистки монах

– Влади Въргала го доведе в „Ку-Ку”. В едната си ръка държеше виола, в другата топуз с верига от кантар, а на гърба му имаше закачено желязно тоалетно казанче… Снимахме скеч за някаква траш-банда, свъзарзана с бизнеса с цветни метали.

– Какво беше първото, което си помисли за този висок и дългоопашат човек?

– Че ако във великото природно състезание между 100 милиона сперматозоида точно този може да се класира първи и да оплоди яйцеклетка, значи наистина има Бог и неведоми са пътищата Господни.

– А какво е последното нещо, което си мислиш за него днес?

– Че е едно от най-ярките явления на българския шоубизнес, огромен дух, упоритост и трудолюбие и като всички истински таланти – напълно саморазрушителен.

– В кой момент разбра, че сте приятели?

– Едва ли мога да си спомня точно първия момент. Били са много. Той наистина е безрезервен приятел, до границата на безразсъдството. В същото време огромното му его често пречи на истинското приятелство, но това е нормално за подобен род хора.

– Какво научи от него за телевизията? А той от теб за политиката? А един от друг за жените?

– Не мога да деля нещата. Вероятно за жени сме си говорили много повече, отколкото за политика и телевизия. Истината е, че аз винаги съм стоял на изестна иронична дистанция и от трите, макар и да изглеждам „много замесен”. По-скоро съм по метода на Брехт, докато Станислав е изцяло по Станиславски – всичко му е на живот и смърт. И телевизията, и политиката, и жените. При него има пълна отдаденост, истински го разстройват предателствата, а при жените, политиката и телевезията те са като дъжда. И да ги приемаш, и да не ги приемаш – вали.

– Темата, по която винаги ще спорите?

– Не е една. Всъщност, по всички теми споехме непрекъснато, защото бяхме равни във всичко – и като дялове в общите ни фирми, и като авторитет пред хората, с които заедно работехме. В тези спорове по-често той беше прав. Днес си мисля, че и в лично, и в професионално отношение, губи много от това, че край него няма някой, който да му е равен по властова позиция и взаимно да се коригират. Както е известно, всяка власт е поквара и изкривяване, но абсолютната власт покварява абсолютно.

– Можеш ли да изброиш три неща, които ви разделят с него?

– Не. Просто той се умори в един момент да се бори с непостоянствата на моя характер, с интелектуалните ми колебания. Имаше взаимна умора от това да продължим заедно. Нямаше скандали, нямаше интриги – просто в един ден всичко свършва. Като в живота.

– А три неща, които ви събират?

– Винаги ни е събирала искреността помежду ни – нямаше премълчаване и за доброто, и за лошото. Общо взето еднаквото ни преклонение пред музиката и умението да ценим хората, които работя с нас и за нас.

– Какво не би му простил?

– Няма такова нещо. Когато разбираш някого, вече си простил. А аз мисля, че го разбирам по-добре, отколкото той сам себе си разбира.

– Според теб с какво превъзхожда останали тв водещи? А кой е най-големият му недостатък на екрана?

– На първо място нечовешкото му трудолюбие, способността светкавично да се учи от грешките си – и своите, и общите. Невероятната му себедисциплина, която му помага да се бори с демоните си, а те хич не са малко. Стигат, за да се спечелят кметските избори в средно голяма община. Притежава наистина завидна музикална култура и заедно с Евгени и Годжи, а преди това – Герасим – направиха най-добрия бенд в новата ни история. „Ку-ку бенд” са номер едно във всяко отношение. От инструментите, през дисциплина и синхрона, до усета за музика. За вкусовете може да се спори, но за вкусове винаги се спори.

Недостатък е себичността, страхотното его, но без него нямаше да има изброените вече качества. Понякога и страхът да прави промени.

– Смяташ ли, че е използван от властта и ако да, в кои случаи?

– Аз лично никога не съм бил свидетел на договорка между него и човек, който е на власт в момента. По-скоро винаги сме били в опозиция. Знам един-единствен случай – през 1999-а, когато след две години гонения от превителството на СДС, все пак се разбрахме с Евгений Бакърджиев да ни оставят да направим национално турне на „Хъшове”. Сините кметове ни дадоха достъп до площадите и ни осигуриха местната полиция за охрана. Но това не го броя. Не го броя, защото винаги сме подкрепяли десницата в България, помогнахме много за падането на Виденов и – въпреки гадостите от страна на кабинета Костов спрямо нас – приемахме случващото се по-скоро като семеен скандал. За жалост точно тези семейни скандали съсипаха СДС.

– Доколко е вярна легендата, че Слави е деспотичен?

– Каква легенда?! В сравнение със Слави, Атила, Бичът Божи, е бил широко скроен, либерален и толерантен човек… направо будистки монах.

– Всъщност какъв е далеч от камерите, такъв, какъвто го познават само най-близките му хора?

– Забавен. Малко притеснителен, понякога досадно любвеобвилен, едно момче от Плевен…

– Прилича на човек, който лесно избухва. Какво моментално може да подобри настроението му?

– Добрата шега. Дори да е за негова сметка. Той все още може да смее много заразително, а това означава, че е вътрешно свободен човек…

– В последните години, мнозина твърдят, че Слави Трифонов е омръзнал като водещ и е време да се оттегли от екрана. Какво ще се случи, ако наистина го направи?

– Той Борисов омръзна, дето е само от девет години и свръхчовек, та Слави ли няма… Още на първата им среща, когато Бойко беше главен секретар на МВР, прогнозирах, че разривът между тях е неминуем – 111 хиляди кваратни километра площ са прекалено малка територия за такива титани. Твърденията, че е омръзнал – вероятно ги има, но има и рейтинг, и дял. Това са недвусмислени доказателства, че все още е номер едно в своя жанр. Мисля, че за пръв път имаме водещ, който, по подобие на прочутите случаи от световната практика, ще бъде напълно слят с телевизионния си образ завинаги. Вероятно точно в този си вид един ден Шоуто ще спре или друг ще го води. Но мисля, че Слави тогава може да продуцира например „Шоуто на Славата” – да е малко по-иронично, да се бъзика със славата на деня, която мимолетна – sic transit Gloria mundi. Така преминава земната слава.

– Какво трябва да се стане, за да ви видим отново заедно – било то на екрана или зад кулисите?

– Не знам. Не знам дали го искам… Аз имам да напиша още две-три книги и да си стягам багажа за голямото гмуркане. Не знам какви са неговите планове, но един предполага, друг разполага. Колкото и да властен и влиятелен Слави, все още не е Онзи, Който Разполага…

– Според теб как той би коментирал това твое интервю и разсъжденията ти по негов адрес?

– Че това са лични работи и той никога не би го направил. Аз не смятам, че са лични. Слави още не е разбрал, че отдавна животът му не е нещо лично, колкото и да се съпротивлява на това.